Определено кризата в Левски е преди всичко на управленско равнище и клубът се нуждае от умел, доказан, успешен, легендарен ръководител. Кой е той? Естествено, единствено и само Наско Сираков. В последния четвърт век този човек печели за Левски титли, купи и успехи. А когато него го няма, на „Герена” нещата почти веднага стават трагични.

    Фактите – очевадни! Напусна Левски като футболист през 1994 година и стартираха проблемите на Томас Лафчис. Пет години без титла, сами срещу всички, безпросветна тъма. Сираков се върна през 1999 година и в следващите три Левски стана шампион, пристигна Люпко Петрович и сините фенове най-накрая усетиха тръпката на европейските постижения.

    Наско си тръгна сам през 2004 година и ситуацията излезе от контрол. Тодор Батков направи първия си грешен опит да мине без легендата, като заложи на Георги Тодоров. Пълен провал, само след два месеца Гошо си тръгна. Върна се тандема Гочето – Жужо, много успешен в един предишен период на Левски. Оказа се, че 10 години по–късно и двамата са прекалено амортизирани за да дадат нещо съществено на Левски. Гочето след тренировките взимаше само десния завой за магистралата към Арбанаси, Жужо мислеше преди всичко за личните си интереси. Благодарение на него Левски остана без няколко добри юноши, като Бандаловски и Ивелин Попов например.

    Първият опит за летене на Батков завърши с пълен крах и адвокатът се принуди да върне Наско на бял кон. Двамата прекосиха терена на стадион „Георги Аспарухов” под аплодисментите на рехавата публика и след два месеца стартира план 2007 година. Сираков заложи на авангардния подход със Станимир Стоилов и пожъна невероятни успехи. И вместо всички да заживеят доволни и щастливи, Тодор Батков отново реши, че може повторно да разкара синята легенда. Ясно, е че на адвокатът просто не му харесва да дели лаврите с който и да е било. А Наско е прекалено мащабна фигура за да не дразни с присъствието си. Първо се стигна до искане на оставки,  няколко месеца по-късно вместо оставка последва уволнение.

    Тодор Батков реши, че е натрупал достатъчно управленски опит, освен това, има доста компетентни по футболните въпроси роднини и приятели да го съветват. Посъветваха го да заложи на друга силна карта – кланът Вуцови. Те, за разлика от Наско Сираков са по-склонни да угодничат, да правят кефа на бигбоса. Машината на Вуцови трябваше да заработи още със старта на сезона, но за беда в първите два мача последваха загуби. Истинският шок обаче дойде ненадейно - вместо Левски да играе с Арсенал или Барселона, му се падна Бате Борисов. Съвсем изненадващо задачата да се влезе в Шампионската лига стана приоритетна. И Вили се провали, което можеше да се очаква – той е гледал срещи в евротурнирите само като зрител и фен. Синчето искаше Левски да победи, но липсата на опит се оказа фатална. И последва уволнение.

    В момента единственият човек в Левски, който поема някаква отговорност е Тодор Батков. Но това не е неговото амплоа. Обясненията му са комични, хората се смеят, а враговете на Левски доволстват. Изходът е ясен, трябва на „Герена” спешно да се появи футболен човек, човек който респектира с присъствието си, силна фигура. Той не може да бъде друг освен Наско Сираков. Защо Сираков, ами много просто той единственият, който може да успокои нещата и да извади Левски от кризата.

    Обичан или недолюбван, публиката веднага ще приеме връщането на Наско като начало на оздравителен процес. На първо време това означава толерантност, картбланш от време за стабилизация. След това Сираков ще намери подходящия треньор и ще застане зад гърба му с безспорния си авторитет. Той може на първо време и да не се казва Стоилов, но ще свърши работа.

    Въобще Сираков знае как да подреди приоритетите и в Левски отново да се заработи правилно. Този път обаче Наско Сираков трябва да си постави и ясните условия. Никакви роднини, пълна власт при мениджмънта на клуба. И договор със сериозна неустойка. Може и без ръкостискане, защото то както се видя се оказа твърде малка подсигуровка срещу безумията на адвоката.